ФРАНКФУРТ, 31 март (Ройтерс) – Инфлацията в еврозоната спадна с най-много в историята през март, но растежът на основните цени се ускори, показаха данни на Евростат в петък, което вероятно засилва аргументите за повече повишения на лихвените проценти от Европейската централна банка.
Потребителските цени се повишиха с 6,9% през март след ръст от 8,5% през февруари, което означава най-голямото забавяне, откакто Евростат започна да събира данни през 1991 г.
Спадът се дължи почти изключително на спад в цените на енергията в сравнение с март миналата година, когато те се повишиха след нахлуването на Русия в Украйна.
Но индекс, който изключва цените на енергията и храните, известен от икономистите като основна инфлация и разглеждан като по-добър измерител на основната тенденция, се ускори леко до 7,5% от 7,4% през февруари.
Анкетирани от Ройтерс анализатори очакваха основната инфлация в 20-те страни, които споделят еврото, да достигне 7,1%, а основната инфлация – 7,5%.
След рекордна поредица от повишения на лихвените проценти, ЕЦБ се въздържа от поемане на повече повишения, заявявайки, че това ще зависи от това дали текущите сътресения в банковия сектор отшумят и от данни, включително базовата инфлация.
Но няколко политици от ЕЦБ, включително главният икономист Филип Лейн, казаха наскоро, че вероятно ще са необходими повече увеличения на разходите по заеми, за да се върне инфлацията до целта на централната банка от 2%.
